• Състояние на изследванията по проблема

Изследването на войните и военните конфликти между Изтока и Запада, които са засегнали българските земи в Античността, Средновековието и Новото време, датира отдавна и е в пряка връзка с цялостното развитие на историческата наука. Тези събития обаче, почти никога не са били основна цел на проучванията или основна задача за изследователите, в цялостния хронологически обхват на темата на проекта.

В частност, изследването на войните и военните конфликти, които са засегнали българските земи в древността, също датира отдавна и е в пряка връзка с цялостното развитие на тракологията като наука. Тези събития обаче, почти никога не са били основна цел на проучванията или основна задача за изследователите, в цялостния обхват на античната епоха. Най-често военните действия се разглеждат на фона на обществено-политическите въпроси, държавния живот или общото политическо развитие на тракийските земи. Тук могат да се посочат изследователи с приноси като: Г. Кацаров, Хр. Данов, Ал. Фол, М. Тачева, К. Йорданов, Ив. Тодоров, Д. Ботева, П. Делев и др. В някои случаи представянето на отделни военни конфликти е ограничено в географски план, например в изследванията на Б. Геров (Западна Тракия), Г. Митрев (за долината на Стримон), Й. Илиев (за Родопа планина), Ю. Цветкова (за Тракийски Херсонес) и т.н., в други случаи – в тематичен план, например при П. Делев (за Лизимах и елинистическата епоха), при трети – в хронологически план, например в изследвания на К. Йорданов (трако-македонски военни конфликти от елинистическата епоха), Ив. Тодоров (участието на отделни владетели в конфликти от елинистическата епоха), Д. Ботева (отделни изследвания за военни действия в класическата, елинистическата или римската епохи), Й. Илиев (римски военни походи) и други.

Липсва цялостно изследване на войните и военните конфликти в българските земи в древността, които по същество се припокриват с териториите на траките. Едно такова изследване следва да обхване военните действия на персите в древна Тракия; вътрешнотракийските военни конфликти между племената; участието на траките в Гръко-персийските войни и Пелопонеската война; келтските нападения на Балканите; римското завладяване на Тракия на фона на овладяването на елинистическия древен Изток и варварските нападения над тракийските римски провинции в хода на Великото преселение на народите. Тези сблъсъци и конфликти в значителна степен се явяват като местни и локални проявления на големите сблъсъци между цивилизациите на древния Изток и Запад.

Проучването на българската средновековна военна история е обект на дългогодишен интерес в родната медиевистика, плод на който са и появилите се обобщаващи трудове на Щ. Атанасов, Ив. Дуйчев, Д. Ангелов, Г. Цанкова-Петкова, Б. Чолпанов, Д. Христов – Българското военно изкуство през феодализма. София 1954; и най-вече на Д. Ангелов, Ст. Кашев, Б. Чолпанов – Българска военна история. От античността до втората четвърт на Х век, София 1983; и на Д. Ангелов, Б. Чолпанов – Българска военна история през Средновековието (X-XV век). София, 1994. Изложението в тях е конструирано на хронологически принцип и стъпва преди всичко на дескриптивния метод, опитвайки се да систематизира наличните сведения за военните конфликти на средновековна България като ги представи на фона на обществено-политическото развитие на държавата. Надграждане на този подход и преминаване към нова фаза в изследванията се явява панорамният труд на Ем. Александров, Д. Зафиров, Б. Чолпанов, Р. Мишев, К. Калчев, Л. Петров – История на българите, том V (Военна история). София 2007. В него авторите разглеждат за първи път всички основни аспекти на състоянието и еволюцията на войската в българската държава през различните епохи – рекрутиране, въоръжение и екипировка, подготовка, боен опит, стратегия, оперативно и бойно изкуство. Един от дяловете е посветен на военното дело на средновековната българска държава. Но и тук, при все че е използван по-комплексен изследователски подход, изложението е ориентирано по хронологически принцип. На този етап въпреки появата на няколко обобщаващи военни истории и множество археологически и исторически изследвания по редица частни проблеми, свързани с военното дело на средновековна България, липсват фундаментални проучвания, изградени на базата на тематично-структурния подход, диференциращ и типологизиращ различните военни конфликти в българските земи през Средновековието на базата на набор от универсални критерии. От концептуално преосмисляне се нуждае и геополитическият мащаб на изследванията, които преимуществено остават затворени в рамките на локалното и националното и рядко проектират военните конфликти, изпъстрили българските земи през средните векове, в глобалния контекст на мощния цивилизационен сблъсък Изток – Запад.

В епохата на Новото време специфично място в сблъсъка „Изток-Запад” заемат Хабсбургските войни срещу Османската империя. Продължили повече от 260 години, те се превръщат в неотменима част не само от голямата политика на двете империи, но и от живота на контактните зони, в които влизат и западните български земи. Тези войни са най-осезаемият военен конфликт между Изтока и Запада в Новата европейска история. Попадащ под сянката на руско-османското съперничество, този мащабен конфликт предизвиква „по-скромен интерес” сред българските изследователи. Тук могат да се посочат Иван Първев (един от малкото български изследователи, които анализират по-мащабно австро-османските взаимоотношения), Мария Баръмова (разглеждаща геополитическата обстановка в Западните Балкани през ХV-ХVІІІ в.), Марияна Йовевска (проучванията ѝ са насочени към историята на балканските провинции на Хабсбургите), Христо Матанов (проследяващ връзката между късносредновековните конфликти с Османската империя и тези от ранното Ново време), Кръстьо Манчев (разглеждащ общобалканската панорама през периода), Христо Матанов, Петър Петров, Рая Заимова, Петър Чолов (изследователи насочващи се конкретно към отражението на войните в българските земи) и др. Всеки един от тези автори допринася за разкриването на събитията, но изследванията са съсредоточени върху по-конкретни проблеми и липсва проследяването на цялостния развой на процесите и тяхното отражение както върху локалния контекст на българската контактна зона, така и върху отношенията по оста „Изток-Запад”.